Сутрин. Навън се съмва, в мен е мрак.
За нежност пак със теб бленувам.
Да впивам устни в твойте пак,
в прегръдките ти нежни да потъвам.
Минало. Розово, детско и чисто.
Лежа до теб и времето е спряно.
Насреща ми усмихваш се лъчисто,
за фон звучи сърцето ми припряно.
Днес. Обичам те дори по-силно,
но други сме и ти, и аз.
Аз веч не съм хлапе невинно.
Ти нямаш време пък за нас.
Обичам те, Е.!
© Аз All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
