Мечтите ми
Днес малко се уплаших от мечтите си -
нахлуха като хали полудели…
Развихриха се, даже не попитаха
без тях как карах толкова недели.
И взеха, че нахално ми се случиха,
взривиха сто искрици във очите.
Дали от мен крилете си получиха?!
Виж как блещукат странно дяволити.
В небето прегоряло затанцуваха -
нали жадувах дъжд сред жарко лято,
и с вятъра до съмване будуваха
загледани по тръгващото ято…
Мечтите ми в очите ти ме върнаха
(те там отдавна имат своя стряха ).
Безцелният ми път към теб обърнаха
и в нощ безсънна обич ти наляха…
Мечтите ми до лудост са ти предани,
без теб не могат дълго да са живи.
А няма ли ги, тъжни са неделите
и лятното небе посърва сиво…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Господинова Все права защищены
