Мечтите на рибите
Осветени от лунния поглед,
мечти сребристи
по вълните проблясват,
на пръсти повдигат се -
звездите да стигнат,
но неуспяли,
снишават се тихо
и в дълбините морски
се скриват.
Вятър проплаква...
След него
свъсени облаци с тежки коси
искрите смутени загасят
и на морето
оловна маска поставят.
... а то мълчи,
приютило угаснали водни светулки -
сълзите
на тъжните риби.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ласка Александрова Все права защищены