МЕЧТИТЕ НА УЛИЦИТЕ
Обикновен е града ,обикновена съм аз ,
С обикновените улици си разговарям на глас:
“Не се ли случва тук нищо, така ли времето спи,
Не са ли смазващо скучни обикновените дни...?
Не криете ли копнежи, не криете ли мечти,
Така ли най-безразлични търпите хора, коли...?”
- “Мечтаем тайно за цветни Бразилски нощи и дни,
бразилки с мургава кожа и разпилени коси,
със екзотични пера, с пластични голи тела,
в безумен танц да се слеят във карнавал на страстта –
Страст към живот и движение, към багри и красота... ...