30 авг. 2017 г., 11:48

Мечтите ни са уморени жерави

1K 5 11

Мечтите ни са уморени жерави,

последно сбогом казали на лятото,

щурците са зазимили  цигулките,

комарите мигрираха от блатото...

 

По морзовата азбука светулките

сбогуваха  се с вечерите - летните...

Край кофите  блуждаят гладни кучета

за кокала опазили надеждата...

 

Раздират тишината луди гарвани

и утре сняг ще амнистира грешките...

Каръци сме, но до последно вярваме -

ще станат някога царици  пешките!...

                                                   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роберт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Споделям, Пепи!...
    Поздрав и на теб!...
  • Проникновено! Добре, че надеждата е заложена в човека, та да оцелява! Поздрави, Роби!
  • Благодаря, приятелко!...
  • Много ми допадна този стих, Роби! Мечтите като уморени жерави... Какво страхотно попадение! Поздрави!
  • Благодаря, Валя!...Хубав ден ти желая!...

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...