Мечтите - вчера и днес
("Тези, които говорят за любов,
често имат тъжни очи" - Луи Арагон)
Отдавна спрях да си мечтая
как чуден принц пред мен ще спре
с приказна каляска пред дома ми
и с нежност цвете ще ми поднесе.
Домът ми никак не е на високо -
не съм ни в кула, ни в небостъргач.
На партера живея, до земята -
дори да падна, ПАК ще съм играч.
Защото... и колене да обеля,
и лактите от камъни да заболят,
ще знам, че е било урок за мене -
сълзите порива ми няма как да спрат.
Сама избистрила и влагата в очите,
усмивките си на света ще подаря.
А бих желала да са за единствения -
да е очаквал мен и обичта.
С каляска, зная, няма да пристигне.
Налага се да го потърся по света.
Макар да знам онази максима житейска,
че тъжни са красивите очи... на Любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Кръстева Все права защищены
