Мечтите - вчера и днес
("Тези, които говорят за любов,
често имат тъжни очи" - Луи Арагон)
Отдавна спрях да си мечтая
как чуден принц пред мен ще спре
с приказна каляска пред дома ми
и с нежност цвете ще ми поднесе.
Домът ми никак не е на високо -
не съм ни в кула, ни в небостъргач.
На партера живея, до земята -
дори да падна, ПАК ще съм играч.
Защото... и колене да обеля,
и лактите от камъни да заболят,
ще знам, че е било урок за мене -
сълзите порива ми няма как да спрат.
Сама избистрила и влагата в очите,
усмивките си на света ще подаря.
А бих желала да са за единствения -
да е очаквал мен и обичта.
С каляска, зная, няма да пристигне.
Налага се да го потърся по света.
Макар да знам онази максима житейска,
че тъжни са красивите очи... на Любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
