19 окт. 2025 г., 10:44

Мечти и действителност

291 0 0

Мечти и действителност

 

Търсене на път е всичко

В нашия живот. Тук мечтите

Се намират. Но има пътища

Прокарани, пътеки проходими

И проходени. Има винаги

С какво да се заемем и

Какво да правим. Реалната

Действителност това е.

 

Смутен си нещо – мисли

Да видиш какво те теб

Смущава,

Какво те спъва, и бентовете

Разруши - тръгни, защото

Слънцето, Небето с теб са,

И прекрасната земя, майката

Любима.

Когато трудно е

Помни и знай неща две,

Ил три – винаги да

Правиш можеш – да се

Трудиш и да правиш нещо,

Да обичаш и да любиш,

И да пътешестваш.

 

Разходките, труда и

Любовта – те са винаги

На разположение, дори

Тогаз, когато - тъмнина

Дошла е. Тя, тази тъмнина

Е временно явление –

Неизбежно ще стопи се,

Ще изчезне когато -

Слънцето -

"Свещта" на великото

Небе - се появи на

Небосклона.

 

Амулети имаш, тояги

Разни, дървеса, стаи за

Почистване, дворове

За обхождане, животни

За погалване, колело

За каране, поляни за

Разходки в тях, дървета,

Ходене в околността,

Баири, стръмнини

Имаш за изкачване,

Влакове за возене

На тях. Има да се

Правят неща много.

 

Надеждата - сам 

В себе си я ти роди и

Породи. Вземи си

С дързост, трепет и

С адреналин, с неговите

„Капки“ скромни – от

Живота свой - всичко.

Това, което душата

Ти сега за храна

Желае, и духа ти,

Що обича „лошото“

В живота – това

Условно лошо, което

Ще му позволи герой

Да стане, освободител

И завоевател - на

Пространства нови.

 

А мечтите за какво са,

Кога са нужни те?

Те пораждат се когато

Пътя наш не знаем ние.

И когато - вратите наши

Са затворени.

Мечтите умствени

Са пътища, те са

„Скеле“, на което да се

Качи трябва умът

Наш първо, после

Наш'та воля -

Да измажат неизбежно,

И красиво да оформят

На дома вечен земен

И небесен - неговите

Сводове, стени, фасади.

 

С мечтите, с разума и

Помощта на твоите слънца –

На боговете твои -

Не ще остане гладна

Твоята душа – земния

Компютър, и духа –

Великия герой

И войн ще се сражава -

За пространства нови,

За простори вечни.

И земното ти тяло -

То ще ти помага -

богат, щастлив

Да тръгнеш в ден

Определен - за новата

Си къща на Небето.

 

Там те чака твоя Татко,

Твоята небесна Майка.

И после пак – усетил

Друг уют и топлина

Особена, ще пожелаеш

Ти, небесното дете

Да излезеш пак за

Своите игри  – да

Поиграеш в новия небесен

Ден в "пясъчницата“ 

Си своя земна, леко

Позабравена –

На улицата нова-стара.

 

**

 

Слава на Велес

 

Ура

 

Лесничея

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Леснич Велесов Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...