Мечти и действителност
Мечти и действителност
Търсене на път е всичко
В нашия живот. Тук мечтите
Се намират. Но има пътища
Прокарани, пътеки проходими
И проходени. Има винаги
С какво да се заемем и
Какво да правим. Реалната
Действителност това е.
Смутен си нещо – мисли
Да видиш какво те теб
Смущава,
Какво те спъва, и бентовете
Разруши - тръгни, защото
Слънцето, Небето с теб са,
И прекрасната земя, майката
Любима.
Когато трудно е
Помни и знай неща две,
Ил три – винаги да
Правиш можеш – да се
Трудиш и да правиш нещо,
Да обичаш и да любиш,
И да пътешестваш.
Разходките, труда и
Любовта – те са винаги
На разположение, дори
Тогаз, когато - тъмнина
Дошла е. Тя, тази тъмнина
Е временно явление –
Неизбежно ще стопи се,
Ще изчезне когато -
Слънцето -
"Свещта" на великото
Небе - се появи на
Небосклона.
Амулети имаш, тояги
Разни, дървеса, стаи за
Почистване, дворове
За обхождане, животни
За погалване, колело
За каране, поляни за
Разходки в тях, дървета,
Ходене в околността,
Баири, стръмнини
Имаш за изкачване,
Влакове за возене
На тях. Има да се
Правят неща много.
Надеждата - сам
В себе си я ти роди и
Породи. Вземи си
С дързост, трепет и
С адреналин, с неговите
„Капки“ скромни – от
Живота свой - всичко.
Това, което душата
Ти сега за храна
Желае, и духа ти,
Що обича „лошото“
В живота – това
Условно лошо, което
Ще му позволи герой
Да стане, освободител
И завоевател - на
Пространства нови.
А мечтите за какво са,
Кога са нужни те?
Те пораждат се когато
Пътя наш не знаем ние.
И когато - вратите наши
Са затворени.
Мечтите умствени
Са пътища, те са
„Скеле“, на което да се
Качи трябва умът
Наш първо, после
Наш'та воля -
Да измажат неизбежно,
И красиво да оформят
На дома вечен земен
И небесен - неговите
Сводове, стени, фасади.
С мечтите, с разума и
Помощта на твоите слънца –
На боговете твои -
Не ще остане гладна
Твоята душа – земния
Компютър, и духа –
Великия герой
И войн ще се сражава -
За пространства нови,
За простори вечни.
И земното ти тяло -
То ще ти помага -
богат, щастлив
Да тръгнеш в ден
Определен - за новата
Си къща на Небето.
Там те чака твоя Татко,
Твоята небесна Майка.
И после пак – усетил
Друг уют и топлина
Особена, ще пожелаеш
Ти, небесното дете
Да излезеш пак за
Своите игри – да
Поиграеш в новия небесен
Ден в "пясъчницата“
Си своя земна, леко
Позабравена –
На улицата нова-стара.
**
Слава на Велес
Ура
Лесничея
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Леснич Велесов Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ