19.10.2025 г., 10:44

Мечти и действителност

294 0 0

Мечти и действителност

 

Търсене на път е всичко

В нашия живот. Тук мечтите

Се намират. Но има пътища

Прокарани, пътеки проходими

И проходени. Има винаги

С какво да се заемем и

Какво да правим. Реалната

Действителност това е.

 

Смутен си нещо – мисли

Да видиш какво те теб

Смущава,

Какво те спъва, и бентовете

Разруши - тръгни, защото

Слънцето, Небето с теб са,

И прекрасната земя, майката

Любима.

Когато трудно е

Помни и знай неща две,

Ил три – винаги да

Правиш можеш – да се

Трудиш и да правиш нещо,

Да обичаш и да любиш,

И да пътешестваш.

 

Разходките, труда и

Любовта – те са винаги

На разположение, дори

Тогаз, когато - тъмнина

Дошла е. Тя, тази тъмнина

Е временно явление –

Неизбежно ще стопи се,

Ще изчезне когато -

Слънцето -

"Свещта" на великото

Небе - се появи на

Небосклона.

 

Амулети имаш, тояги

Разни, дървеса, стаи за

Почистване, дворове

За обхождане, животни

За погалване, колело

За каране, поляни за

Разходки в тях, дървета,

Ходене в околността,

Баири, стръмнини

Имаш за изкачване,

Влакове за возене

На тях. Има да се

Правят неща много.

 

Надеждата - сам 

В себе си я ти роди и

Породи. Вземи си

С дързост, трепет и

С адреналин, с неговите

„Капки“ скромни – от

Живота свой - всичко.

Това, което душата

Ти сега за храна

Желае, и духа ти,

Що обича „лошото“

В живота – това

Условно лошо, което

Ще му позволи герой

Да стане, освободител

И завоевател - на

Пространства нови.

 

А мечтите за какво са,

Кога са нужни те?

Те пораждат се когато

Пътя наш не знаем ние.

И когато - вратите наши

Са затворени.

Мечтите умствени

Са пътища, те са

„Скеле“, на което да се

Качи трябва умът

Наш първо, после

Наш'та воля -

Да измажат неизбежно,

И красиво да оформят

На дома вечен земен

И небесен - неговите

Сводове, стени, фасади.

 

С мечтите, с разума и

Помощта на твоите слънца –

На боговете твои -

Не ще остане гладна

Твоята душа – земния

Компютър, и духа –

Великия герой

И войн ще се сражава -

За пространства нови,

За простори вечни.

И земното ти тяло -

То ще ти помага -

богат, щастлив

Да тръгнеш в ден

Определен - за новата

Си къща на Небето.

 

Там те чака твоя Татко,

Твоята небесна Майка.

И после пак – усетил

Друг уют и топлина

Особена, ще пожелаеш

Ти, небесното дете

Да излезеш пак за

Своите игри  – да

Поиграеш в новия небесен

Ден в "пясъчницата“ 

Си своя земна, леко

Позабравена –

На улицата нова-стара.

 

**

 

Слава на Велес

 

Ура

 

Лесничея

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леснич Велесов Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...