7 авг. 2007 г., 12:25

между Болката и Любовта

721 0 10
Да обичаш някого,
а той да те предава.
Да му даваш всичко,
а той да те ранява.
Погледът да те изпепелява,
но болка да остава.
Усмивката му да жадуваш
и в тъга да плуваш.
Щастие ли е това -
да живееш между Болката и Любовта?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Михова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нали знаеш че винаги съм до ТЕБ {{{}}}
  • Миме,благодаря за подкрепата .Целувкииии {}{}{}
  • ами Дани не бих казала че е глупаво, наистина стиха си е много хубав, вярно тъжен, но все пак хубав въпреки тъгата, която носи.А колко до това какво трябва да пишеш то не е нужно да изразява чувствата ти точно в този момент
  • Хубаво?Не,не мисля.По-точно е глупаво.Човек в моето положение не би трябвало да пише такива неща...
  • много е хубаво

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...