Между два свята
Живеем в паралелни светове.
Единият изгарящ. На Венера.
А другият с пустинни ветрове
очакващи да влязат в нова ера.
Прехвърляме мостове` между тях
и ту изгаряме в любовен пламък,
ту брулените хълмове мълвят
как трудно се живее като камък.
Вървим щастливи. Спрели се в мига.
Посоката взаимно е избрана.
Там слънцето обагря любовта,
душите вплела честно, без измама.
Докога ли тъй ще продължим
та двата свята, коренно различни,
чрез островчето наше да спасим,
загърбили минутите себични.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
