Между два свята
Живеем в паралелни светове.
Единият изгарящ. На Венера.
А другият с пустинни ветрове
очакващи да влязат в нова ера.
Прехвърляме мостове` между тях
и ту изгаряме в любовен пламък,
ту брулените хълмове мълвят
как трудно се живее като камък.
Вървим щастливи. Спрели се в мига.
Посоката взаимно е избрана.
Там слънцето обагря любовта,
душите вплела честно, без измама.
Докога ли тъй ще продължим
та двата свята, коренно различни,
чрез островчето наше да спасим,
загърбили минутите себични.
© Таня Мезева All rights reserved.
