Забързаното време ме завлича
и ми бележи съдбините.
То даже тясна дреха ми навлича
и трудно ми минават дните.
Макар че всеки ден е нова радост,
той носи в себе си тъгата,
че си отива вече мойта младост,
без чар остава ми снагата.
Увлечен ежедневно в битието -
под мишците със тежки дини,
чертая дължината на тирето,
стоящо между две години.
© Никола Апостолов Все права защищены