Между две питиета
седиме на двора
с бат' Гошо поета.
Седим и мълчим.
Подпрели стобора.
Потънали в мисли
какво ли от нас
в живота зависи?!
Той, нали е поет,
и философ малко си пада,
макар да не е превзет
и от слава излишна не страда.
Днес тежко въздиша.
С ръка косата си сресва,
и не може с думи да каже,
туй , що го измъчва.
- Хайде , бат' Гошо !
Подканям го леко.
- Не е битието ни лошо,
макар да не седим
на диванчето меко..
А той, пъшка, върти си очите.
Аха, да започне с думи сърдити,
и после пак трае.
Значи , аз ще си кажа:
- Вярно, живота не ни е чак песен.
Има добро, има и лошо.
За мен той е чудесен.
Макар начумерен да ни гледа
под перчема си рошав.
- Чакай ! Поспри се !
Подхвана бат' Гошо.
- Момче, никой не знае
какво е живота.
Вкопчени в него
искаме вечно да го задържим.
Падаме, ставаме,
учим, градим.
Има ни , няма ни,
уж сме будни,
а спим !
И всичко е толкоз болезнено.
Всичко е толкова гадно.
Въртим се в чувството стадно.
За пари все ламтим..
А колко малко ни трябва,
....за бога?
Като стадо сме скупчени.
Но, търпи ! И ще си спасиш
душата..
Ега ти раята!
-И какво ще правим тогава?
Зададох въпрос на поета.
А той махна с ръка и отсече:
-Май време за смяна
на чипа е вече !
© Живко Делчев Все права защищены