12 июл. 2007 г., 09:21

Между (Гурбет)

828 0 6

*

Във къщата ми влезе Светлина.
И радост, и поезия. Начало!
Не съм добър, но... нося сам вина.
Ще мога ли, да я опазя, Мамо?

Във къщата ми има светлина.
Всяко заминаване е страшно.
Завидна е моряшката съдба -
живеем в бъдеще, сегашно:

Между зимата и пролетта;
Между Морето и Земята;
Между Началото и Края -
Надежда битието вае.


16 Март 2003, Ломбо Есте

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Дончев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...