12.07.2007 г., 9:21

Между (Гурбет)

820 0 6

*

Във къщата ми влезе Светлина.
И радост, и поезия. Начало!
Не съм добър, но... нося сам вина.
Ще мога ли, да я опазя, Мамо?

Във къщата ми има светлина.
Всяко заминаване е страшно.
Завидна е моряшката съдба -
живеем в бъдеще, сегашно:

Между зимата и пролетта;
Между Морето и Земята;
Между Началото и Края -
Надежда битието вае.


16 Март 2003, Ломбо Есте

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...