Над северните ледени гори,
над парещата пясъчна пустиня,
едно небесно пламъче гори
с предчувствие за Новата година!
А върху самолетните крила
прелитайки морета, континенти,
завърнал съм се вече у дома –
безмълвен, без излишни сантименти!
Българийо... и в мислите ми тук
отново си безкрайно топло лято!
Светът без тебе би изглеждал друг –
изчезващ като точка в необята!
Защото, опознавайки света,
в сърцето си съм носил любовта ти!
Дори от теб далече да умра,
сълзата твоя Бог ще ми изпрати!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены