Между полюси два
Аз равното съм – ти си планината.
Аз – яростни вълни съм, ти – брегът.
Аз съм студеното, ти – топлината.
Аз пролет съм, ти върху мен – снегът.
Аз огънят съм, ти пък си водата.
Аз съм земя, а вятърът си ти.
Лъч слънчев съм, а ти си пещерата.
Аз стъпка съм, ти – пясък, скрил следи.
Аз съм магия, ти – всевластен ходжа.
Аз вик съм, ти – поле от тишина.
А всичкото във нас, тъй си подхожда,
взрив, сетне страст, между полюси – два!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
