26 окт. 2008 г., 19:43  

Между странници 

  Поэзия » Любовная
669 0 8

 

Когато странниците се сбогуват,

kажи, умират ли в нощта звезди?

Угасват ли една след друга

след нашите несбъднати мечти?

 

Във тайната градина на душата си

не ме допусна - там и мракът е красив.

А толкова мечтаех да съм твоя  роза,

a моят Малък принц да бъдеш ти!

 

Обичаш много да разказваш приказки -

изгубен в техния измислен свят.

Ала до смърт страхуваш се да бъдеш влюбен.

Кога ли влюбването стана грях?

 

Но приказката свърши. Сбогом, Cтраннико!

Не всяка приказка е с край щастлив.

За себе си избирам светлината.

С красивото на мрака днес оставаш ти.

 

А може би там някъде,  във  времето,

в безкрая на далечните звезди,

ще изтанцуват оня чуден, Лунен танц,

прегърнати,  нашите души...

© Мария Вергова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Севи, Маги, Ина, Густав, много ви благодаря! Зарадвахте ме!
    Зем.: Никъде няма да ходя!Оставам си тук и ще се опитвам да пиша, доколкото мога. Благодаря ти!
  • Кога дойде, кога се сбогува...Тъжно, много тъжно! Искам още да те чета! Това е. Зем.
  • Животът е Лунен танц, от сбъднати и бъдещи мечти. Красив стих, в които тъгата е повече от усмивките, а трябва да бъде обратно. Поздрав!
  • пишеш много вълнуващо, мила Мария...с обич.
  • Ивелина, Весела, Петя, благодаря ви за хубавите думи! Този стих е много специален за мен и се радвам, че ви е харесал!
  • Докосна ме стиха ти, Мария!
    Благодаря!
  • Във тайната градина на душата си

    не ме допусна - там и мракът е красив.

    А толкова мечтаех да съм твоя роза,

    a моят Малък принц да бъдеш ти!


    Добре, Мария! Много добре! Направо по бургаски добре!
  • адски истинско е !!! грабна ме !!
Предложения
: ??:??