Между странници
Когато странниците се сбогуват,
kажи, умират ли в нощта звезди?
Угасват ли една след друга
след нашите несбъднати мечти?
Във тайната градина на душата си
не ме допусна - там и мракът е красив.
А толкова мечтаех да съм твоя роза,
a моят Малък принц да бъдеш ти!
Обичаш много да разказваш приказки -
изгубен в техния измислен свят.
Ала до смърт страхуваш се да бъдеш влюбен.
Кога ли влюбването стана грях?
Но приказката свърши. Сбогом, Cтраннико!
Не всяка приказка е с край щастлив.
За себе си избирам светлината.
С красивото на мрака днес оставаш ти.
А може би там някъде, във времето,
в безкрая на далечните звезди,
ще изтанцуват оня чуден, Лунен танц,
прегърнати, нашите души...
© Мария Вергова All rights reserved.
Оставам си тук и ще се опитвам да пиша, доколкото мога. Благодаря ти!
