16 окт. 2013 г., 21:34

Между утрото и залеза 

  Поэзия
757 0 2
Когато слънцето полегне
и сенките се удължат,
тогаз денят ми ще побегне
щом нервите му не държат.
Че залезът го все подпира
и го напада все във гръб.
А времето за миг не спира
и го поставя все на ръб.
Нощта си го затваря вечер
във пазвата, като в затвор.
Луната, като стар диспечер
го дебне в нощния си двор. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Все права защищены

Предложения
: ??:??