Oct 16, 2013, 9:34 PM

Между утрото и залеза 

  Poetry
762 0 2
Когато слънцето полегне
и сенките се удължат,
тогаз денят ми ще побегне
щом нервите му не държат.
Че залезът го все подпира
и го напада все във гръб.
А времето за миг не спира
и го поставя все на ръб.
Нощта си го затваря вечер
във пазвата, като в затвор.
Луната, като стар диспечер
го дебне в нощния си двор. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Random works
: ??:??