26 сент. 2013 г., 21:51

Междуметия

Поэзия » Другая

1.2K 0 10

Отново си далече. Непрекъснато.
И устните ти оцветени в бледосиньо.
Как искам те сега и те прегръщам,
макар че никога не съм те имал.

Изтлеяха на кладата душите ни,
които като грешници запалихме.
От пламъка не може да се видим —
защото ни разделят разстояния..

И тихо, като мънички магьосници,
или кълвачи, скрили се в дървото,
превърнали сме в затъпена ножица
самия край в начало на живота.

Но нищо. Утре ще сме същите,
а любовта не бива да ни пречи.
Обичам те и знам, че няма връщане —
нататък има само междуметия...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Anita765 (Ани Монева)

Ивайло, толкова често използваш в стихотворенията си " Обичам те", но никога, никога не изглежда като клише в поезията, напротив това "обичам те" е толкова неподправено. Дори не мога да кажа изкрещяно ли е, прошепнато ли е, плахо ли е, усмихнато ли е, то просто Е! И е истинско!
Браво за това умение да пишеш по този начин!

2014-09-30T23:23:14+03:00
contessa (Светла Асенова)

Радвам се, че имах възможността да прочета този стих ...

2013-09-30T10:20:08+03:00
Anita765 (Ани Монева)

Хубаво е!

2013-09-29T20:31:52+03:00
valqka (Валентин Василев)

Прекрасно! Понякога разстоянията каляват любовта! Поздрави!

2013-09-27T16:51:59+03:00
Смиф (Валентин Евстатиев)

Усещането, че любовта е вечна... За много хора сигурно е химера, но при теб това усещане е реално. Въпреки разстоянията и затъпените ножици.

2013-09-27T16:37:59+03:00