23 дек. 2007 г., 23:51

Мек сняг

1.3K 0 6

               

                          ТОЗИ МЕК, МЕК СНЯГ,

                          като причудливо сияние

                          на небе без облаци и слънце,

                          пада тихо в сърцето ми

                          с усмивка...

                          Аз го чаках 

                          и не знаех 

                          колко е хубаво

                          да вали

                                  направо        

                                            в душата.

                         Сякаш нежна ръка

                         слага пръст на устните,

                         които ме докосват

                                 опиянени

                                     от тишината...

                        между веждите ти.

                      

                        Зад клепачите -

                        сияйна светлина

                                     се стича...  

                        

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Ресенска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Този мек, мек сняг ще се разтопи от това романтично, романтично стихотворение!
  • Такава нежна феерия...Сияйна...Честита Коледа!
  • , и вие ми липсвахте! Бях далече, а там нямаше сняг. Каго се върнах - красиво, та красиво и чисто. Честито Рождество!Щастлива Коледа! Нека 2008 е ново начало за вас и всички, които ви обичат!
  • Приказно красиво!
    Липсваше, мила Лилия...
    радвам се, че си тук.
    с много обич за теб.
    Весели празници!
  • Чудесен стих, Лилия!!!
    Поздравления!!!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....