23.12.2007 г., 23:51

Мек сняг

1.2K 0 6

               

                          ТОЗИ МЕК, МЕК СНЯГ,

                          като причудливо сияние

                          на небе без облаци и слънце,

                          пада тихо в сърцето ми

                          с усмивка...

                          Аз го чаках 

                          и не знаех 

                          колко е хубаво

                          да вали

                                  направо        

                                            в душата.

                         Сякаш нежна ръка

                         слага пръст на устните,

                         които ме докосват

                                 опиянени

                                     от тишината...

                        между веждите ти.

                      

                        Зад клепачите -

                        сияйна светлина

                                     се стича...  

                        

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Ресенска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Този мек, мек сняг ще се разтопи от това романтично, романтично стихотворение!
  • Такава нежна феерия...Сияйна...Честита Коледа!
  • , и вие ми липсвахте! Бях далече, а там нямаше сняг. Каго се върнах - красиво, та красиво и чисто. Честито Рождество!Щастлива Коледа! Нека 2008 е ново начало за вас и всички, които ви обичат!
  • Приказно красиво!
    Липсваше, мила Лилия...
    радвам се, че си тук.
    с много обич за теб.
    Весели празници!
  • Чудесен стих, Лилия!!!
    Поздравления!!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...