Кiara (Киара)
182 300
16 нояб. 2006 г., 14:24

Меланхолия 

  Поэзия
686 0 6

Студено е навън и нищо не се случва

Във стаята една рисунка

чака мен да я довърша

А нямам сили.

Липсва ми и онзи трепет,

чувствата, копнежа.

От дни не съм докосвала и листите.

На купчина до чашата с кафе,

започнати се трупат стихове

Омръзна ми

от тази меланхолия,

от това и дните ми така да си приличат.

Намразих коловозите

и правите им линии.

Доскучаха ми пропорциите,

чието равно все едно и също е.

И думи,думи,думи............

Без смисъл и значение.

И всеки звук,огледален по звучене

И всяка нота,фалшива,недискретна.

И взех си шапката.

И махнах се от стаята.

Зарязах ги!

И нотите ,и думите,
и стиховете,и платната .

Оставих ги......

.....и тръгнах да забравям.

 

© Киара Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • За съжаление колкото и да се опитваме трудно успяваме да избягаме и да забравим.
    Благодаря ви!!!
  • Прекрасно, Киара!
    Великолепен стих!
    ... и тръгнах да забравям!
    ПОЗДРАВЛЕНИЯ!
  • Харесва ми как пишеш.
  • ...и тръгнах да забравям.

    Да можеше да я премахнем като с магическа пръчка!!!
    Поздрави, Киара!!! Много хубав стих!!!
  • "Намразих коловозите

    и правите им линии.

    Доскучаха ми пропорциите,

    чието равно все едно и също е.

    И думи,думи,думи............"

    Поздравления Киара!
    Всички думи си приличат, когато са празни от съдържание!


  • Да, еднообразието понякога е убийствено. Поздрави за стиха!
Предложения
: ??:??