Меланхолия
Студено е навън и нищо не се случва
Във стаята една рисунка
чака мен да я довърша
А нямам сили.
Липсва ми и онзи трепет,
чувствата, копнежа.
От дни не съм докосвала и листите.
На купчина до чашата с кафе,
започнати се трупат стихове
Омръзна ми
от тази меланхолия,
от това и дните ми така да си приличат.
Намразих коловозите
и правите им линии.
Доскучаха ми пропорциите,
чието равно все едно и също е.
И думи,думи,думи............
Без смисъл и значение.
И всеки звук,огледален по звучене
И всяка нота,фалшива,недискретна.
И взех си шапката.
И махнах се от стаята.
Зарязах ги!
И нотите ,и думите,
и стиховете,и платната .
Оставих ги......
.....и тръгнах да забравям.
© Киара All rights reserved.
