17 нояб. 2007 г., 09:57

мелодичен екстаз

1.6K 0 15
Той говори, и нежно целува
всяка гънка по моето тяло,
ласки топли по мене постила
да се слее със мен в едно цяло.
Той говори, не спира да шепне,
аз наяве танцувам със него.
Тази песен е толкова хубава,
че разлива се сякаш във мене.
И бездумна от страст във омая
аз затварям очи и рисувам.
С устни обич по него чертая,
този ритъм е нов, не сънувам.
Даже въздуха вече не стига
той посипва по мене жарава,
и го искам почти до полуда
с накипялата огнена лава.
До задъхване вплела съм длани,
тъй отпивам със устните жадни,
и изригва вулкан цветнострунен,
мелодичен с екстаза си чуден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Грабна ме заглавието!!! А за другото, Джейни, нямам думи!!! Това трябва да се изживее...Да се изпее, да се изпие до дъно, на екс!!!
  • "Тази песен е толкова хубава,
    че разлива се сякаш във мене.
    И бездумна от страст във омая
    аз затварям очи и рисувам."

    Тази песен е толкова влюбена.
    Тази песен е толкова страстна.
    Тази песен е тихо изгубване
    на нощта във прекрасните пазви...
  • Такъв един мелодичен екстас е трудно да се обрисува с думи!
    Доколкото можах се опитах да го поместя в стих.
    Благодаря ви за вниманието!
  • Браво,Жени!
  • Огнен стих!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...