17.11.2007 г., 9:57

мелодичен екстаз

1.6K 0 15
Той говори, и нежно целува
всяка гънка по моето тяло,
ласки топли по мене постила
да се слее със мен в едно цяло.
Той говори, не спира да шепне,
аз наяве танцувам със него.
Тази песен е толкова хубава,
че разлива се сякаш във мене.
И бездумна от страст във омая
аз затварям очи и рисувам.
С устни обич по него чертая,
този ритъм е нов, не сънувам.
Даже въздуха вече не стига
той посипва по мене жарава,
и го искам почти до полуда
с накипялата огнена лава.
До задъхване вплела съм длани,
тъй отпивам със устните жадни,
и изригва вулкан цветнострунен,
мелодичен с екстаза си чуден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Грабна ме заглавието!!! А за другото, Джейни, нямам думи!!! Това трябва да се изживее...Да се изпее, да се изпие до дъно, на екс!!!
  • "Тази песен е толкова хубава,
    че разлива се сякаш във мене.
    И бездумна от страст във омая
    аз затварям очи и рисувам."

    Тази песен е толкова влюбена.
    Тази песен е толкова страстна.
    Тази песен е тихо изгубване
    на нощта във прекрасните пазви...
  • Такъв един мелодичен екстас е трудно да се обрисува с думи!
    Доколкото можах се опитах да го поместя в стих.
    Благодаря ви за вниманието!
  • Браво,Жени!
  • Огнен стих!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...