MEMENTO MORI!
... смъртта си има инакви задачи – тя ми подостря пачето перо,
спогаждаме се с нея другояче, и напоследък – само със добро,
разбрали сме се много да не бърза, не съм сега за дълъг път готов,
да дишам всяка своя глътка въздух, защото тя е Божия любов,
да ме остави в святата ми ниша с любимите ми няколко неща –
когато мога – стихове да пиша, ако не мога – да си ги чета,
наместо да сънувам революции, удавени във кървави реки,
да милна своя син, и с орда внуци да литна пак със летните кънки,
да пея, да се радвам и да страдам – какво по-светло има от това? –
сега нагазвам в меката ливада, в която всичко живо е трева,
настройва тя последната ми лира! – „Memento mori” пиша и чета, ...