Memento mori!

MEMENTO MORI!

... смъртта си има инакви задачи – тя ми подостря пачето перо,

спогаждаме се с нея другояче, и напоследък – само със добро,

разбрали сме се много да не бърза, не съм сега за дълъг път готов,

да дишам всяка своя глътка въздух, защото тя е Божия любов,

да ме остави в святата ми ниша с любимите ми няколко неща –

когато мога – стихове да пиша, ако не мога – да си ги чета,

наместо да сънувам революции, удавени във кървави реки,

да милна своя син, и с орда внуци да литна пак със летните кънки,

да пея, да се радвам и да страдам – какво по-светло има от това? –

сега нагазвам в меката ливада, в която всичко живо е трева,

настройва тя последната ми лира! – „Memento mori” пиша и чета,

човек се ражда, диша и умира под Божия надслов – помни смъртта!