9 апр. 2006 г., 22:50

Мене вече няма да ме има

2.3K 0 5
Ще дойде ден, във който ти
ще си спомниш за минали години.
Ще се обърнеш и ще ме потърсиш,
ала мене вече няма да ме има!

Ще се оглеждаш, ще тъжиш
и горчиви сълзи ти ще рониш.
Ала ще можеш само да мълчиш,
защото мене вече няма да ме има.

Ще съжаляваш ти и ще се молиш,
да се върна и да бъда с теб.
За любовта ми ти ще просиш,
ала мене вече няма да ме има!

Ще се сетиш за онези нощи,
във които бяхме аз и ти.
Ще искаш само малко още,
ала мене вече няма да ме има!

Ще затваряш ти очи и ще вярваш,
че всичко е било само лош сън.
Ала отвориш ли ги, пак ще разбираш,
че мене повече няма да ме има!

И тогава с навлажнени очи
ще погледнеш към небето и ще кажеш:
"Обичам те, обичай ме и ти!"
ала мене вече няма да ме има!

Ще те гледам аз отгоре и ще плача,
затова че ти не ме разбра,
затова, че ти не ме погледна
и обичта ми ти не осъзна!

2002г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хриси Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...