brunetkata_ (Хриси Димитрова)
37 134
9 abr 2006, 22:50

Мене вече няма да ме има 

  Poesía
1946 0 5
Ще дойде ден, във който ти
ще си спомниш за минали години.
Ще се обърнеш и ще ме потърсиш,
ала мене вече няма да ме има!

Ще се оглеждаш, ще тъжиш
и горчиви сълзи ти ще рониш.
Ала ще можеш само да мълчиш,
защото мене вече няма да ме има.

Ще съжаляваш ти и ще се молиш,
да се върна и да бъда с теб.
За любовта ми ти ще просиш,
ала мене вече няма да ме има!

Ще се сетиш за онези нощи,
във които бяхме аз и ти.
Ще искаш само малко още,
ала мене вече няма да ме има!

Ще затваряш ти очи и ще вярваш,
че всичко е било само лош сън.
Ала отвориш ли ги, пак ще разбираш,
че мене повече няма да ме има!

И тогава с навлажнени очи
ще погледнеш към небето и ще кажеш:
"Обичам те, обичай ме и ти!"
ала мене вече няма да ме има!

Ще те гледам аз отгоре и ще плача,
затова че ти не ме разбра,
затова, че ти не ме погледна
и обичта ми ти не осъзна!

2002г.

© Хриси Димитрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??