Всяка дума,късно е,вече избледнява.
Всяка струна се къса,последната все повече изтънява.
Всеки ред изчезва в пламъци!Запалени
от "поет",а всяка негова глътка въздух запленява
в кръг от болка като лед.Ръката му спира ...
Напред в тишината - карам Ви да продължите,
взирам се в думите си и подбирам само онези - добрите,
дните ни са шумни, нощите - безсънни,
а когато сме будни, улиците - пълни,
бездънни гърлата, ревнали неистово, ...
"В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола – старият Дявол
дома си на чашка абсент."
Така беше го Смирненски казал ...
Говоря само истини, деформирани в различни пропорции.
Обичам да ви храня, но само с малки порции.
Не ми трябва слава, нито телевизионни ротации,
мога да ходя с вдигната глава, без да оглавявам класации!
Не съм поет, нито критик, аз съм просто аз! ...
Секунда, минута, час, денонощие!
Няма никакво значение ден ли е, нощ ли е!
Усещам аромата и изпълвам дробовете си,
с ръка на главата изпълвам редовете си.
Картината е есенна, някак си е хладно, ...
Най-близките остават ми високите и ниските,
посоката, която дават и насочват мислите!
Сричките броят им, избълвани в такта,
дори паузата за поемане на въздух кратка.
Това съм аз и резонанс в слушалките! ...
Секунда, миг, момент отново там, а там е хубаво, там времето е спряло!
Повтарящ се изкривен момент, рефлектиран в част от огледало!
Там истината сама себе си намира, а аз намирам нея.
Там сянка слънцето парира, вместо него грея!
Само там съм аз, но мен там ме няма! ...
Търсих сенки цял живот, докато не се превърнах в такава!
Живея в откъснат момент от спомен, в част от изкривена права.
Ключов момент - промяна на целите и идеалите.
Изкушението е тест - минават само устоялите.
Сенките в главата ми взимаха превес, ...
Черно-бяла дъска, а цвета го няма - Сивия!
Скита се сам между буквите и цифрите, милия!
Монотонна вселена, отхвърляща различни.
Черните и белите, заслепени в битките епични.
Себични пешки - самопровъзгласени офицери. ...
Добре дошъл! В абстрактния ми свят -
през абстрактните ми срички до вербалния ми впряг.
Как през прозореца прониквам ти в душата?
И как със мисъл гася светлината?
Съществуват само сиви нюанси на топли цветове. ...
Отворената книга, в нея скритите глави.
Окото, без да мига, търси техните врати.
Не успяло да намери то своите мечти,
стичат се по него само кървави сълзи.
Капят върху страниците, вече пожълтели. ...
От калните локви през стълбите до небесната палата
обикновеният човек живее, мисли и диша с думата заплата.
С какво ли бих могъл да скрия моята апатия,
когато принцът, вместо да се бие с ламята, пази я,
а разплатата остава само забранения цвят на сивия град, ...
Какво правиш попитах се а аз не знаех
Да се спра опитах се а аз нехаех
Снежните дни потъваха в черната поука
А капката надежда бе замръзнала в капчука
Правя това което трябва а дали ...
За думи ли говорим? - дефицит на значение.
За хора ли говорим? - лица без отражение.
За вяра ли говорим? - геноцид над цялото творение.
За приятели говорим? - деца на демони от друго измерение.
За доверие говорим? - омаломощено и пратено на заточение. ...
Вървях сам и задавах си въпроси
Видях сълзите в очите на човека който проси
Какво бих направил и какво не бих
А сълзите текaт като букви в този стих
Дъждът ги размиваше всички ги скриваше ...
Луната се прокрадва покрай облаци от изкривени спомени
Някой капки са сладки а други са солени
Промените са просто част от кривата права
Годините минават докато хората губят представа
А самата тя се превръща в отражение ...
Октомврийска вечер от окървавен оркестър озвучена
Орхидея с кървав цвят от оскъдна светлина частично осветена
Откакто огънят отнет бе окончателно опожарен
Откакто изгревът изчезна опропастен пореден ден
Ортодоксален срив анемия на една религия ...
