22 июл. 2022 г., 17:21

Mерило за изплакани вини

836 12 17

Политам уж – а все съм карта бита
озъбва се загърбеният страх.
Край мен тълпа – за шута вярна свита.
Кралица на сърцата май не бях.

 

От думите – пелин горчива пита.
Корички приседливи измълчах.
Сега си тръгвам, с вятъра ще скита
духът ми – сред човеци свит и плах.

 

До днес вървях, тътрузейки полека
нозете си в оловно сиви дни.
Изгубих обич, вярата в човека,

 

единствен той веднъж не измени,
стихът ми жив след мене и довека –
мерило за изплакани вини.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви!
  • Чудно е! https://www.youtube.com/watch?v=9qrjLpkXjoI
  • Благодаря ви, мили момичета!
  • ❤️
  • Талантът е там, където духът не спира да дърпа напред и да внася светлина от невидимото през и чрез видимото.
    Не си падам по формите, тоест по рамкирането на изкуството , в частност литературата въобще, но не отричам, че за всичко трябват правила. При теб и в рамка и извън нещата просто се случват,...
    Дори да вземем само началните словосъчетания от повечето от твоите стихотворения, то пак е верижно, стегнато и смислово написано, защото е излято от самата ти същност.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...