Mерило за изплакани вини
Политам уж – а все съм карта бита
озъбва се загърбеният страх.
Край мен тълпа – за шута вярна свита.
Кралица на сърцата май не бях.
От думите – пелин горчива пита.
Корички приседливи измълчах.
Сега си тръгвам, с вятъра ще скита
духът ми – сред човеци свит и плах.
До днес вървях, тътрузейки полека
нозете си в оловно сиви дни.
Изгубих обич, вярата в човека,
единствен той веднъж не измени,
стихът ми жив след мене и довека –
мерило за изплакани вини.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
