22 нояб. 2023 г., 08:14

Мерудия

392 1 2

Под сенките на бяла стряха,

в уюта тих на роден дом

мечтите слънчеви изтляха –

живея кротко, в полутон.

 

Не ме досягат летни бури,

не ме вали и зимен сняг.

Над други слънцето прежуря,

над други тегне хладен мрак.

 

Живея – цветенце в саксия.

Полята, под дебел пласт тор.

И само днес за теб пак съм Мария –

дивачката с горчив и парещ взор.

 

20.11.2023

 

https://www.youtube.com/watch?v=-UNOqBI0nc8

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...