Под сенките на бяла стряха,
в уюта тих на роден дом
мечтите слънчеви изтляха –
живея кротко, в полутон.
Не ме досягат летни бури,
не ме вали и зимен сняг.
Над други слънцето прежуря,
над други тегне хладен мрак.
Живея – цветенце в саксия.
Полята, под дебел пласт тор.
И само днес за теб пак съм Мария –
дивачката с горчив и парещ взор. ...