22 nov 2023, 8:14

Мерудия 

  Poesía
178 1 2

Под сенките на бяла стряха,

в уюта тих на роден дом

мечтите слънчеви изтляха –

живея кротко, в полутон.

 

Не ме досягат летни бури,

не ме вали и зимен сняг.

Над други слънцето прежуря,

над други тегне хладен мрак.

 

Живея – цветенце в саксия.

Полята, под дебел пласт тор.

И само днес за теб пак съм Мария –

дивачката с горчив и парещ взор.

 

20.11.2023

 

https://www.youtube.com/watch?v=-UNOqBI0nc8

 

 

 

 

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??