20 мая 2006 г., 09:44

Месец май е разлистен отново

4.6K 0 5
  • Месец май е разлистен отново.
    И отново лехите със рози
    са напъпъли, и е красиво,
    по небето дъгата пролази.
    Цветовете са радост в очите -
    отразяват задрямали мисли,
    те пътека в дъгата намират
    и пред сложна дилема се спират.
    Кой цвят на вятъра да сложат,
    като той е пътник неспиращ.
    Може би със лилаво да го накичат,
    та нали си е многотонно променящ.
    Дават жълтият цвят на надеждата
    светла и слънчева, жизнена,
    а във розово оцветяват мечтата,
    защото по детски е нежна.
    Любовта оцветяват във синьо.
    Ахнала, гледа дъгата в почуда -
    синя любов не е виждала,
    толкова прозрачна и тъй ефирна.
    Мислите сами се рисуват
    и пред бялото спират.
    В себе си всички цветове сливат,
    във лехата със рози тaнцуват.
    Май е месец на цветовете -
    леки, ефирни и нежни.
    Още е месец и на мечтите
    на неродените песни.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Май е месец на цветовете -
    леки, ефирни и нежни.
    Още е месец и на мечтите
    на неродените песни.

    Май си е най-великият месец! Защото винаги ухае на любов!
  • Много си го харесах... тогава още!
    Поздрав!
  • Приятен да бъде за всички!
    Благодаря и на теб Христо!
  • Благодаря ви Димитър и Силва!
    Димитър, радва ме прозорливостта ти!
    Доловил си копнежа и тревогите,които скрих зад думите!

  • Джейни, привет!!!
    Специален поздрав за стихотворението!!!
    Страшно много ми хареса!!!
    Приятен ден!!!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...