20.05.2006 г., 9:44

Месец май е разлистен отново

4.6K 0 5
  • Месец май е разлистен отново.
    И отново лехите със рози
    са напъпъли, и е красиво,
    по небето дъгата пролази.
    Цветовете са радост в очите -
    отразяват задрямали мисли,
    те пътека в дъгата намират
    и пред сложна дилема се спират.
    Кой цвят на вятъра да сложат,
    като той е пътник неспиращ.
    Може би със лилаво да го накичат,
    та нали си е многотонно променящ.
    Дават жълтият цвят на надеждата
    светла и слънчева, жизнена,
    а във розово оцветяват мечтата,
    защото по детски е нежна.
    Любовта оцветяват във синьо.
    Ахнала, гледа дъгата в почуда -
    синя любов не е виждала,
    толкова прозрачна и тъй ефирна.
    Мислите сами се рисуват
    и пред бялото спират.
    В себе си всички цветове сливат,
    във лехата със рози тaнцуват.
    Май е месец на цветовете -
    леки, ефирни и нежни.
    Още е месец и на мечтите
    на неродените песни.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Май е месец на цветовете -
    леки, ефирни и нежни.
    Още е месец и на мечтите
    на неродените песни.

    Май си е най-великият месец! Защото винаги ухае на любов!
  • Много си го харесах... тогава още!
    Поздрав!
  • Приятен да бъде за всички!
    Благодаря и на теб Христо!
  • Благодаря ви Димитър и Силва!
    Димитър, радва ме прозорливостта ти!
    Доловил си копнежа и тревогите,които скрих зад думите!

  • Джейни, привет!!!
    Специален поздрав за стихотворението!!!
    Страшно много ми хареса!!!
    Приятен ден!!!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...