15 мая 2018 г., 07:51

Месечко

995 0 1

Месечко, ле, месечко, 

а дали ти беше там,

когато исках аз да стана най-голям,

когато исках повече да знам,

когато гасна бавно моят плам

и накрая пак останах сам.

 

Месечко, ле, месечко

на небето ти си цар,

но като мен ти нямаш си другар,

на живота сам си господар

загледан в образа си стар,

докато обграден си със звезди милиард.

 

Месечко, ле, месечко,

години с теб наред шептим,

в тъмнината с глас недоловим,

но думите изчезват като дим

животът все препуска, тъй неуморим,

мечтаем бурно света да изцелим,

а все заети сме - мостове да горим.

 

Месечко, ле, месечко,

ако нявга ме завариш камененно студен,

притихвайки зад хоризонта уморен,

в лазурни багри пременен

късче от духа ми изпрати, смирен,

до милите ми нека стигне някой ден

в сърцето да запазят спомена за мен.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Маркова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • „мечтаем бурно света да изцелим,
    а все заети сме - мостове да горим”
    Много добре казано

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...