Метафора
517
0
2
Като море съм тиха,
кротка до себичност,
спокойния си бряг отмивам
след всяка чужда непривичност.
И след себе си оставям свежест
с аромат на обич, светлина,
хоризонт наситен с нежност
безкрай, прозрачност, свобода.
Но страшно е във трудни дни,
зловещи страсти разлюлявам,
заливам с яростни вълни
брегове, поля не пощадявам.
След стихията покой и тишина,
величие, красива пустота,
болката възражда смелостта
чак до идола на вечността.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гинка Любенова Косева Все права защищены
