Метафора

26 oct 2015, 22:39

Poesía » Otra

364 0 2

Като море съм тиха,
кротка до себичност,
спокойния си бряг отмивам
след всяка чужда непривичност.

И след себе си оставям свежест
с аромат на обич, светлина,
хоризонт наситен с нежност
безкрай, прозрачност, свобода.

Но страшно е във трудни дни,
зловещи страсти разлюлявам,
заливам с яростни вълни
брегове, поля не пощадявам.

След стихията покой и тишина,
величие, красива пустота,
болката възражда смелостта
чак до идола на вечността.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Karina4 (Карина Кралева)

2015-10-27T20:15:58+02:00

Морето тихо и бурно, спокойно и стихийно-важно е ,че има динамика, като самия живот.
vedrina (Марина Стоянова)

2015-10-27T14:09:42+02:00

С гордо вдигната глава..., страхотно...!!!