Метафора
Метафора
Цял ден скитахме-
като кислородните молекули-
волни, доволни, слънчеви, безтегловни-
вдишвахме аромата на сладкото лято
и издишвахме всички минути условни,
а кафето ни
дремеше кротко по чашите
и се плискаше, на талази, смехът ни наоколо.
Позабавяха крачки умòрите хорски
и охлаждаха страсти край нашата маса.
Ние не бързахме. По лицата на стреса
добротата оставяше своите мънички
послеписи. Нейната обич зашепила
аз прошепнах: "върви си!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
