15 окт. 2010 г., 23:50

Метафорично-теоритически 

  Поэзия » Другая
687 0 6
Светлината ми правеше крилете ти бели!
Без мене окапаха черни и грозни...
Онова, което тогава спечели,
сега е оръфано... и невъзможно!
Сега ти приляга да сложиш кожуха,
да тръгнеш в дъжда, като скитник бездомен.
Сега си на банята, в ъгъла- мухъла,
на Нищото празната дупка... огромна!
На тръгване взех ти доброто излъчване,
счупих ти даже красивата сянка.
Не връщам обратно! Да молиш, излишно е!
И свали ореола! Не ти е по мярка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Все права защищены

Предложения
: ??:??