Светлината ми правеше крилете ти бели!
Без мене окапаха черни и грозни...
Онова, което тогава спечели,
сега е оръфано... и невъзможно!
Сега ти приляга да сложиш кожуха,
да тръгнеш в дъжда, като скитник бездомен.
Сега си на банята, в ъгъла- мухъла,
на Нищото празната дупка... огромна!
На тръгване взех ти доброто излъчване,
счупих ти даже красивата сянка.
Не връщам обратно! Да молиш, излишно е!
И свали ореола! Не ти е по мярка.