Метафорично за жена ми
Реших!
Ще пиша лирика любовна,
за моята жена грижовна.
Защото пишат все за други,
и никога за своите съпруги.
Ще бъде нещо много лично,
и обезателно метафорично.
Но първо, за да си помогна,
се гмурнах в темата любовна.
И там без малко щях да се удавя,
за любовта напълно да забравя.
Засмука ме в един водовъртеж,
метафоричният брътвеж.
Били очите синьо-сиви езера,
косата – ниагарски звездопад,
а тя светулка в тъмната гора,
жасмин със теменужен аромат.
Гърди – две пъпешчета сладки,
две динчета, от другата страна.
И хълм един за спирки кратки,
преди прекрасната, омайна дълбина.
Във млечен път душата и блещука,
звездица неоткрита досега.
И аз реших, че съм до тука,
с метафоричната мъгла.
Че то напиша ли такава ода,
жена ми ще реши, че е за друга,
за някоя колежка от завода,
а не за собствената ми съпруга.
Тогава сбогом пъпешчета сладки,
и динчета от другата страна.
Не ще докосна аз дори за кратко,
ни хълма ни оная дълбина.
И в тоя миг вратата се отвори,
жена ми, уморена, се прибра.
Прегърнах я, преди да заговори,
и казах: мила, много си добра!
За мене няма друга на земята,
за мене най-прекрасната си ти.
Ти с мен си в щастие и във бедата,
дори смъртта не ще ни раздели.
Тогава тя, разбира се, заплака,
след нея разподсмърчах се и аз.
Така завърши поетичната атака,
сълзи, сополи, нежност, рев на глас.
Послепис:
Разбира се, че бях и нагостен,
със пъпешчета, динчета и други…
Та приемете вий съвет от мен.
Кажете го на своите съпруги:
обичам те любима моя - лично,
и туй не е метафорично.
Автор: ПИ
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламен Иванов - ПИ Все права защищены
Само,че в поезията хич не съм добра,повече си мисля, бива ме в реалността!Адмирации от мен,че оценил си това,което имаш.Слагам в любими. 
