Jan 22, 2018, 12:04 PM  

Метафорично за жена ми 

  Poetry » Love, Humour
1811 3 11

 

Реших!
Ще пиша лирика любовна,
за моята жена грижовна.
Защото пишат все за други,
и никога за своите съпруги.

 

Ще бъде нещо много лично,
и обезателно метафорично.
Но първо, за да си помогна,
се гмурнах в темата любовна.

 

И там без малко щях да се удавя,
за любовта напълно да забравя.
Засмука ме в един водовъртеж,
метафоричният брътвеж.

 

Били очите синьо-сиви езера,
косата – ниагарски звездопад,
а тя светулка в тъмната гора,
жасмин със теменужен аромат.

 

Гърди – две пъпешчета сладки,
две динчета, от другата страна.
И хълм един за спирки кратки,
преди прекрасната, омайна дълбина.

 

Във млечен път душата и блещука,
звездица неоткрита досега.
И аз реших, че съм до тука,
с метафоричната мъгла.

 

Че то напиша ли такава ода,
жена ми ще реши, че е за друга,
за някоя колежка от завода,
а не за собствената ми съпруга.

 

Тогава сбогом пъпешчета сладки,
и динчета от другата страна.
Не ще докосна аз дори за кратко,
ни хълма ни оная дълбина.

 

И в тоя миг вратата се отвори,
жена ми, уморена, се прибра.
Прегърнах я, преди да заговори,
и казах: мила, много си добра!

 

За мене няма друга на земята,
за мене най-прекрасната си ти.
Ти с мен си в щастие и във бедата,
дори смъртта не ще ни раздели.

 

Тогава тя, разбира се, заплака,
след нея разподсмърчах се и аз.
Така завърши поетичната атака,
сълзи, сополи, нежност, рев на глас.

 

Послепис:

 

Разбира се, че бях и нагостен,
със пъпешчета, динчета и други…
Та  приемете вий съвет от мен.
Кажете го на своите съпруги:

 

обичам те любима моя - лично,
и туй не е метафорично.

 

Автор: ПИ

© Пламен Иванов - ПИ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Свеж хумор!
  • Браво!Развесели ме страшно, чак ми се прииска да напиша нещо за мъжа си лично! Само,че в поезията хич не съм добра,повече си мисля, бива ме в реалността!Адмирации от мен,че оценил си това,което имаш.Слагам в любими.
  • Благодаря на всички за коментарите. Това беше просто малка усмивка. Животът, в повечето му проявления не е много весел. Човек трябва и сам да се гъдилва от време на време, а ако разсмее и другите - е то вече е щастие.
  • Разчовърка ми
    душата
    момент,жена ми
    чука на вратата!
  • Разсмя е...е-еее , прозата на живота....?!
  • Обичам хумора със самоирония!!Това е стила на наш колега от сайта,на когото много се възхищавам!Стихът ти,Пламене е прелестна приказка!!
  • Еха, хем гъделичкащо, хем забавно!
  • Ми, те така трябва да се пише за съпругите... Значи, ако не го накарам и моя да стане поет, па на... Ако не друго, поне послепис да ми докара, все е нещо... Благодаря за усмивките!
  • С усмивка, за най-скъпото-човека до нас.Обичайте се!
  • Хи хи! Голяма забава си! Усмивки!
Random works
: ??:??