nellnokia (Нели Господинова)
225 4031
24 июн. 2009 г., 12:00

***** (метаморфоза) 

  Поэзия
813 0 24

Разпиляха се
старите перли
и посипаха пода с тъга,
на врата ù увисна -
изтръпнала,
малка корда
от наниз, с душа.
А крилата
безмълвно притиснаха
с няма болка,
пропитата с грях
бяла риза,
самотно увиснала,
дългокоса,
посипана с прах...
... всички литнаха,
Зевс ги повика
гракна ятото с бели крила
грациозно,
по женски
извиха
свойте жилави,
здрави тела
... само Тъмната
долу остана -
вече светла

и с къса коса,
по полето изтръпнали,
в рани
крачат
нейните две ходила.
... Колко празно небето увисна!
Изведнъж
заваля без вода.
Само миг...
... и за малко да плисне
наранената харпи-душа...

  . . .

 

Дай ръцете си...

(много е лично)
откровено -
не само слова...
и дори да е
НЕпоетично:
вече смъртна си,
просто жена...

 

  . . .

 

на Дора Павлова

(Келено Дарк Харпи)

... с уважение: nellnokia

© Нели Господинова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • жес-то-ко!!!

  • Поздрави! Перлено...
  • красота....!!!!
  • Посветено е на силните хора - хората, които умеят да загърбят миналото , щом се налага.... ,каквото и да им струва това...
  • Аплодисменти Нели за посвещението!
    Прекрасно е!
  • Докосваш!
    Красота!
    Поздравления!
  • Посветено с обич!
    Написано с талант!
    Поздравления!
  • Съгласна с Андромаха... но донякъде Не бисерен, брилянтен е този стих! Кохинор в короната от всичките ти досегашни стихове!
    И не защото е посветен на Дора, а защото наистина си го написала брилянтно! Доловила си всички онези емоции от “раздялата” и самотата на една от нас след “напускането на ятото”. Всъщност, така се чувстваме и останалите – ограбени и всяка малко по-самотна отпреди... И не защото нещата драстично ще се променят (Алипиева, “ДАНО”!, ама НАДАЛИ! ), а защото Харпиите де факто не са ято, а организъм. Макар и малък, макар и не винаги всеки орган да е на едно мнение с останалите, в тях тече една и съща кръв!
    За това и Харпиите ти благодарят от сърце за този прекрасен стих, Нели, посветен на една от нас, макар и вече бивша Харпи! За прекрасните думи, за великолепните метафори, за финия поетичен усет, за тънката нишка съчувствие и съпричастност! А аз лично ти благодаря, че го публикува самостоятелно!

    п.п. Ще споделя още нещо. Ей в такива случаи като този, ако този сайт беше зала, щях да съм влетяла с касата на вратата в нея! За да привлека вниманието на "публиката"! Защото, честно казано, очаквах два пъти повече 6-ци и поне още толкова коментари! Но не би! Обективността отново спи!...
    Жалко, че наистина хубави и стойностни стихове се ценят толкова малко!...
  • Поздравления
  • Поздрави!
  • Уникален стих! Разтърси ме...Колко мъничък става човек,когато остане, без човешко присъствие до себе си...
  • мислиш ли ,че имам корона???...аз не
  • Поздравления за хубавия стих!!!
  • !!!
  • Нарисувала си го!Идеално е.
    Поздравления!
  • Благородно!!!
  • Красота и мистика!
    Поздрав!
  • Доволна съм, че се спрях тук!
    Много ми хареса!
  • Много е хубаво!
  • лично и откровено...
  • Това вече го четох. Но сега имам възможността да го оценя подобаващо.
  • Невероятнооооо!!!
    Както казва Дорето - Мноооогоооо!!!

    Целувки и за двете!
  • "... Колко празно небето увисна!"

    Какъв хубав вододел между светлина и тъмнина!!
  • голямо е, много е голямо!
    благодаря ти! пак и пак!

    п.п. звездичките в заглавието са добавени от мен, Нели, защото стихотворението е петзвездно.
Предложения
: ??:??