***** (метаморфоза)
Разпиляха се
старите перли
и посипаха пода с тъга,
на врата ù увисна -
изтръпнала,
малка корда
от наниз, с душа.
А крилата
безмълвно притиснаха
с няма болка,
пропитата с грях
бяла риза,
самотно увиснала,
дългокоса,
посипана с прах...
... всички литнаха,
Зевс ги повика
гракна ятото с бели крила
грациозно,
по женски
извиха
свойте жилави,
здрави тела
... само Тъмната
долу остана -
вече светла
и с къса коса,
по полето изтръпнали,
в рани
крачат
нейните две ходила.
... Колко празно небето увисна!
Изведнъж
заваля без вода.
Само миг...
... и за малко да плисне
наранената харпи-душа...
. . .
Дай ръцете си...
(много е лично)
откровено -
не само слова...
и дори да е
НЕпоетично:
вече смъртна си,
просто жена...
. . .
на Дора Павлова
(Келено Дарк Харпи)
... с уважение: nellnokia
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Господинова Всички права запазени
